Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2016 13:15 - Любов
Автор: thestone Категория: Тя и той   
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.10.2016 15:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Обичам я! Още преди да я срещна аз я чаках, сънувах, мечтаех за нея, а не я откривах. Идваше само на сън, разпилени меки коси, облечена в бяло, излъчваща нежност, от която потрепервах. Будех се, а сърцето ми биеше лудо и крещеше - намери я! Как да я открия, през деня се взирах в лица и фигури, но никъде не я познавах, вечер идваше пак - красива, нежна, жадувана и усмихната. И пак си тръгваше оставяйки ме да се моля за още миг с нея. Не можех да я докосна, но чувствах мекотата на кожата, не можех да я целуна, но знаех, че устните й ще ме карат да съм постоянно жаден за тях. Минаваше времето, минаваше и сърцето ми през болка, самота, разочарование, но никога не спря да бие за нея и да ми казва - тя е там, търси я, аз на нея принадлежа! Горях го, исках да спре, да се научи да е само, да не копнее, просто да си живее. Не ми позволи да го победя и вечер в съня ми я водеше пак и пак. Тя никога не остана до сутринта, протягах ръка към нея, но изчезваше с усмивка...
Една вечер я видях, да не сънувах, тя беше! Беше с бяло, косите разпилени по нежните рамене, усмивката, която ме удари в сърцето. Аз я познавах, тя е била около мен, просто не бях усетил, че е тя. Бях и споделял болки, мечти, но не бях и казал какво сънувам. Стоях и се страхувах да не се събудя пак, не й казах нищо, не можех, опитвах се да надвикам сърцето си, което крещеше - видя ли, казах ти, че я има. Сутринта се сбогувах, със сърцето си, тръгна към нея и ми каза, че ако го последвам то ще е там и ще ме чака, принадлежи отдавна вече на Нея. Останах сам борещ се със себе си, беше забранена за морала ми любов, но беше тази заради, която можех да мина през огън, вода, да обърна земята, да режа от себе си, но да съм с нея.
Не дойде повече в съня ми, искаше ми да дойде, да разбера, че съм се припознал, но тя не дойде никога повече. Аз обаче последвах сърцето си, борех се за нея и днес мога да я целуна и прегърна. Когато я докосна настръхвам и стомаха ми се свива, колкото и време да е минало заедно. На устните й не мога да се напия още и още, жадувам ги, копнея за тях. Усмивката й е слънчевия лъч, който чакам сутрин, всяка сутрин, той ме зарежда и съм готов да покоря света. Аромата й ме замайва, хвърля ме в дълбок океан и ме изкачва на високи планински върхове, превежда ме през дъхава, пролетна гора, зашеметява ме със свежестта на окосена трева и дъх на полски цветя. Децата ни са гордостта ми, смисълът на утрешния ми ден.
Обичам я! Още преди да я срещна....




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thestone
Категория: Бизнес
Прочетен: 237370
Постинги: 133
Коментари: 75
Гласове: 300
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031