Днес рожден ден празнува едно голямо име в световния футбол - българинът Христо Стоичков. Подобно на всеки успял българин той е обичан и мразен в родината си, но това е нормално по нашите ширини. Все пак светът се е преклонил пред таланта му, а аз на живо съм виждал как действа на хората появата му някъде по света - тълпите тръгват към него, за снимка, автограф, за да го зърнат.
Роден на 8 Февруари 1966 година в Пловдив. Започва да рита в Марица, откъдето го обявяват за неперспективен, в мъжкия футбол влиза в долните нива с екипите на завод Юрий Гагарин, УСМ и Хеброс. Именно в Хеброс го забелязват и привличат от ЦСКА, като интересен момент е, че до София той пътува с автобуса и отбора на Левски, които са били на мач в Пазарджик.
Показвайки лютият си характер той започва да жъне успехи първо в България, а след това в Барселона, Парма, завръща се в Барса, после играе в Азия и САЩ.
Печели златната обувка, златната топка.
Незабравимите мигове с националния отбор и радостта на народа по улиците няма как да се забравят.
Да не забравяме, че и макар да не се афишира, той помага много с лични средства и контакти на различни нуждаещи се!

Христо е наситна успял българин, доказал, че мечтаеш ли и работиш ли за мечтите си, успехът е достижим!
Честит рожден ден и благодарим, Ицо!

Ето малко цитати, от които си проличава характера му:

" Питайте бе, цървули." - в началото на интервю с алабнски журнбалисти
" Който играй пичели, който не играй ни пичели." - ТВ реклама
" Айнцу-цвайнцу-дрън" прогноза за мача с Германия
" Познавам го. Люта пиперка е като мен." - за Валери Божинов
" От всеки цървул трендафор не става. "
" Ти ли си онзи?" - започва телефонен разговор с Валери Божинов, тогава на 17.
" Бе какво днес, тук е Испания - маняна и това е." - обясняваше защо не трябва да бързаме по задачи
" Ей тези "Лавена" (шуменски завод за козметика) мамата са си е...и." - реакция след подарък на сапун във форма на червено сърце.