Виждаме, че напоследък се организират доста протести и не че няма за какво де. Проблемът е в обществото като цяло обаче, защото то е болно, с болно мислене, със сбъркан манталитет. Общество без ценности, без морални устои. Ние сме индивиди, които чакат наготово, които мрънкат за всичко, но и не правят нищо, за да го променят.
Ние чакаме друг да ни оправи, друг да възпита децата ни, за които нямаме и време. Ние сме забързани и нагло гледаме да прередим другите даже и да знаем колко хора загубват така живота си на пътя.
При скандала и фалита на Олимпик какво се получи - хората, които не бяха  се застраховали там /чист късмет за тях/ злорадстваха, коментираха колко са умни и хитри и как другите са се прекарали, защото гледали да спестят. Това беше победа ж жалкото съществуване на много българи, това затвърди позицията в обществото - "Аз съм сред умните, аз знаех какво ще стане." А всъщност проблемът беше и е сериозен, това беше престъпление, схема за усвояване на пари, но...
Ние не можем да сме единни, когато протестират полицаите, всички ги плюят, когато са работници от завод и тях, но никога не сме единни макар всички да искаме едно. Увеличават заплатите на учителите - масово мрънкане, а какво да правят операторките на шевни машини. Няма визия, няма мисъл за бъдеще, за децата ти, има едно тъпота.
В този ред на мисли, които могат да изпишат и много още редове от този род, ние ще протестираме, ок. Аз не защитавам сегашното статукво, напротив, такова грабене, нагло замитане, лъжи, омазване и арогантност не е имало.
Но! Кой ще дайде след това, кой би донесъл промяната и надеждата!? Има ли въобще алтернатива или от едното блато в другото.
Не протести, революция трябва мен ако питате, но революция и в мисленето, манталитета, кървава революция, за да има бъдеще.