На 8 Ноември по български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден).
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя, като красив, млад момък, който с нож или сабя вади душата от тялото на човека. Макар и нагърбен с тази тежка задача, Светията се почита и възприема като милостив и състрадателен, някъде се счита и че е глух, за да не чува плачовете на осиротелите.
Според вярванията Архангел Михаил съпровождал душата до Райските порти, където заедно със Свети Петър притегляли деянията й по време на земния път и решавали дали е за Рая или за адските кръгове.
Празникът на Архангел Михаил е един от най-големите в българския поменален календар и се предшества от Арахангелова задушница - съботата преди самия празник, когато се почитат напусналите ни близки. На яразника се правят общи трапези, курбан, като обикновенно се коли мъжко животно - овен или шиле. Жените приготвят обредни хлябове:" рангелов хляб", "Боговица", близък по пластика на фигурите до този при помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастният мъж в къщата, а той го полива с вино и измолва светците за благословия: " Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!".
Обичай е да се раздава жито и всеки, който го поемел в шепите си казвал:" Колкото зърна, толкова купи и здраве!".
Традиционно на трапезата ни на този ден присъстват: овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредната пита.
След Архангелов ден българският народ вярвал, че започват "Мратинци", "Вълчите празници", когато се спазвали обичаи за предпазване на хората от злини.

Именници: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Искра, Рангел, Райна, Рая.