Да имаш близнаци е като да си имаш малък цирк. Винаги е забавно, никога не скучаеш, изпълнения на клоуни, дресировка, абе цирк. Чакахме си ние едно бебенце и изведнъж видеозона показва двечки, малко шок, малко страх, слабост в коленете, пък после щастие и веселба. Да кажа, че не съм се сепнал от новината, ще излъжа. Но то си е и дар това, щастие си е. В началото, когато не знаехме още пола на бебетата бях в лек размисъл, ами ако и двете са момичета... Имаме си вече кака, те ако са момичета идва така, че ще съм заобиколен от четири жени. Веднага си представях как издебвам малките часове на ноща, за да се добера спокойно до банята, как всяка сутрин от четири различни места чувам - оф, уф, пфф, няма какво да облека, докато чувам скърцането на препълнените с женски дрехи гардероби, а аз си вадя от малкото си шкафче дънчиците и тениска. В главата ми се завъртаха тонове грим, сенки, червила, виждах се как отварям врата на шкаф и ме затрупват пандели, диадеми и преса за изправяне на косата. С ужас си мислех как в един момент пред вратата ми стоят някакви момчета, кой с татуировка, кой бръснат, кой с коса до кръста и твърдят, че имат среща с дъщерите ми, докато аз си търся оръжието. Сбогувах се мислено с мачовете от висшата лига през уикенда и се настройвах кършещ пръсти и с влажни очи да гледам с женското мнозинство любовни филми. После се успокоявах, може да е пък момче и момиче, тогава пак женско мнозинство, но поне ще си имам другарче. По мъжки ще може да се оплачем, докато сме се скрили на някой отдалчен на поне 2 километра от достъп с кола язовир. Така де, как иначе да се скриеш за малко от жените, те пеша до там няма да дойдат. Тогава някак си по-добре се чувствах и с нетърпение чаках раждането. Три жени все се изтърпяват, пък и няма само аз да съм виновен, че капака на тоалетната чиния бил оставен вдигнат.
Така успокоен вече ми минаваше и третия вариант, ами ако са две момчета!? Мнозинство, около 100 килограма дрехи по-малко, 7,20 лева по-ниска сметка за електроенергия всеки месец, само заради две прически все пак ще се пуска сешоар или преса. Банята почти постоянно свободна. Не само Висшата лига, ами и мачовете на националите ще се гледат, пък не дай си Боже Левски да мине някой кръг в евротурнирите. Футбол, риболов и бира. Ще сме кавалери естествено, винаги и жените ще са поканени да гледат с нас футбол, пък ако им е безинтересен тъкмо ще има кой да донесе бира, да изпържи едни картофки. Ставаш сутрин, чуеш от едно-две места само, че нямало какво да се облича, поглеждаш одобрително мъжката челяд - кой обул чорапите от вчера, кой тениската му не подхождала на прическата, но доволни и гладни. Е верно пък, като отида да купувам кюфтета за вечеря ще ме питат кое заведение зареждам, ще се наложи да купя от военния резерв няколко баки, за да готвим, ще трябва да договоря с хлебозавода като зарежда кварталния магазин другата половина от хляба да я стоварват в къщи и ще се наложи да си крия ракията, ама то това бели кахъри. 
Бавно ли бързо ли, не разбрах много, ама мина времето и хоп - ето ги, красавци, моите две момчета. Ама близначета ли са, ме питат постоянно по улиците. Не бе, как ще са близнаци, просто си приличат, случайно имах двойна количка и затова са в нея, иначе едното е на едни приятели от Африка. Брех, то да гледаш две бебета си е кауза, трябва да си отдаден. Като един баща за пример оставах нощем да спя при тях, за да може мама да си почине. Случих периода на коликите - единия спи, другия реве, приспя ревящия, спящия започва да реве, към 4 сутринта рева и аз, но малко, защото се унасям бързо и след дълбок сън за 15 минути отново храня, гушкам, люлея, пея патриотични песни и те с пълно гърло ми пригласят. Сутрин мама пита кой кога и колко е ял, а на мен всичко ми е еднакво, само знам че аз не съм куснал. Ми памперсите, ужас, минат не минат два дена и свършват, идваше ми да ги пера и да ги ползваме наново, но ми отхвърлиха идеята. Адаптирано мляко, толкова скъпа храна, а те си позволяваха и да я повръщат. А иначе толкова прекрасна гледка са в петте минути дневно, когато не плачат. Тъщата дойде да живее при нас и да помага, голям товар изнесе, имахме време и за почивка даже. Всичко хубаво, ама като седна в мъжка компания и стане въпрос за тъщи и се чувствам чужд на компанията. Всеки се оплаква, вицове, черен хумор, а аз взема се похваля и ме гледат все дно съм току-що съм слезнал от летящата си чиния пришълец. Всеки е чувал, че може да има, но никой не вярва да съществува тъща- Човек. 
Ей го на проходиха, кога мина това време, то като си постоянно зает и бързо минава. Работа, ядене, къпане, преспиване, разходки и пак отначало. Близнаци да имаш и никога да не ги объркаш кой кой е ми е малко невероятно. Че и аз така, къпал съм единия два пъти един път - опатквам първия, пускам го да ходи да се облече, след малко минава някакъв полугол близнак край мен, викам си това е втория, вземам го, махам каквото има, като дреха, той ме поглежда удивлен, но не пледира: къпан съм, почвам да го мия и хоп появява се друг гол близнак, вглеждам се в този, който мия, а той с очи ми казва - айде де, тъй и тъй си почнал вече. Та единият мит два пъти, другия не, кой изял едно шише мляко, кой две, важното е да тече живота. Ставаш сутрин за работа, докато целунеш всички в къщи за довиждане и вече си закъснял. Прибереш се и разбираш колко е хубаво да имаш много детски усмивки около теб.
Разходките си бяха предизвикателство, голяма количка, която често прекарващ между спрели на тротоара коли, голяма дупка и вглъбени в разговор чичковци и лелки. Иначе децата се оказват много послушни, верно че докато бягаш след единия, защото се е устремил към най-голямата локва в района, другия си похапва пръст или пясък, но пък го прави тихо, спокойно, не пречи на никой. Или сутрин докато облечеш единия, другият е нарисувал с попарата си на стената фрагмент от "Тайната вечеря", а тамън си мислиш, че си облякъл и двамата и край теб мине препускащ по дребни гащи и веещ над главата си панталоните първият облечен.
Хубаво нещо са децата, не скучаеш с тях. Шеташ си нещо, мине край теб едното пълзейки, питаш го " Защо пълзиш?", то с детско въодушевление ти каже - " Ми защото съм буболечка.". След малко чуваш писъци, тичаш към суматохата, за да видиш как единия налага другия, питаш респектиращо - " Защо го биеш?", а той изумен от невежеството ти отговаря - " Ми той буболечка, ще го бия!". Като излезем на разходка всички и ръцете ни с мама са постоянно пълни, я с кестени събрани от децата, я с пръчки, камъни или изморени близнаци, които искат да ги носят и една кака подскачаща около краката ни. И любознателни са хората, питат:
- ми те защо са облечени еднакво, да не са близначета? А не просто се родиха наведнъж, почти.
- момченца ли са и двете? Не, но момичето сме го остригали, защото обичаме Шиниъд О"Конър.
- оле, как ги различавате. Ми как, след като изкъпах единия два пъти, вече съм им надписал с маркер имената на гърба, а като са облечени - ми деца са ми, те си имат разлики.
- двечки ли са, душички. Четвърта година ги броя и аз две ги изкарвам, но благодаря, че ми потвърдихте.
- ваши ли са, а каката? Откъде накъде пък ви хрумна да са наши, съвпадение е просто, че ги разхождам и тримата.
Иначе помощници са на тати, отидем на вилата да окопаем градината, въоръжени сме с мотика, лопата, лопатки, имаме и две камиончета да извозват. Залисан в обработка на почвата и спокоен, че са се заиграли, забелязвам, че пръстта в градината е намаляла с 1-2 кубика. Поназнавайки това-онова от физиката веднага ми светва, че щом около мен е намаляла, някъде се е увеличила, а опита ми веднага ми подсказва, че мястото, където се е увеличила никак няма да ми се хареса. Естествено проверявам нервно кухнята - не е там, поглеждам в хола и въздишайки се връщам за лопата и метла - локализирано е мястото. Събирам пръстта, а около мен неудомяващи защо им се меся в делата и заплашващи ме с мама, Спайдърмен, динозавър Рекс и Минчо торбата /техен си герой, който понякога може и да съм аз/ се въртят синовете ми. Та винаги е забавно при нас, скуката съм я забравил как изглежда даже. Гледам навсякъде да са с мен, да се учат, да знаят. Ей до банката ги водих скоро, радват им се хората, закачат ги, а те видели, че имат поле за изява и публика започват: единият ме гали по корема и крещи -" Охххх, Минчоооо, как си се напапкал!", другият се превива по пода крещейки: "Тате, гладен съм, ти никога не ми даваш храничка!". Запазвам самообладание, с ледено изражение внасям парите по кредита, поглеждам с жал опразнения портфейл и под смях, овации, дребни сладки и бонбони се отегляме от обекта. На улицата провеждам кратка оперативка, за да е ясно, че Минчо може и да се напапкал ама тати не и след като са гладни и те отиваме да ядем.  Решавам, че ми стига хорско внимание и вместо в заведение е по-добре да изядем по парче пица на някоя пейка. Хапваме, откривам, че мокрите кърпички са свършили и се налага да избърша петната от сосовете по дрехите им с малко листа от кестен, спирам порива им да се тупат по коремите и да викат "Охааа, тумбачето миии!" и тръгваме по нови задачи.
Следва.....