Постинг
21.08.2018 11:50 -
Курбан байрям
Всеки народ има празници, както и всяка религия. Хубаво е живейки сред хора с различно вероизпожедание да познаваме основно техните празници и да се уважаваме.
Според исляма празникът е време за радост, но и за размисъл за земния и отвъден живот, защото в Исляма празниците са винаги след извършен ибадет (служба). След това започва празника, който е вид награда.
Курбан байрям е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж - световен мюсюлмански конгрес в Мека. Той не практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и запознават мюсюлмани от целия свят. Този всеобщ ибадет няма равен на себе си понеже напомня за деня, в който всички хора независимо от националност, цвят на кожа, обществено положение ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.
Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-здържливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за опознаване на Исляма.
Този празник не се празнува само в Мека, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Тези, които не са имали възможност да отидат, празнуват по родните си места. Курбан байряма е свързан с курбани, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животно, нито в неговата кръв или месо. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и неговата повеля. В тази връзка в Корана е казано:
" Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!"
Целта на религията, на съществуването е богоязливостта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира и ако всичко в живота му е било според повелите на Аллах, то той е имал смисъл. Вярването е, че появата и смъртта на човек са според повелята на Аллах, но и живота му следва да бъде съобразен с волята и повелите му.
Курбанът е жертвоприношение единствено и пред Аллах, но това не пречи на мюсюлманина изразявайки предаността си към Всевишния да се възползва от месото, както и да нахрани близките си и бедните. Основната цел пред курбана обаче не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основното е боязанта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Следователно жертвоприношението в исляма е съчетаване между духовното и материалното, това е и залегнало в основата на мюсюлманската религия.
Жертвоприношението е сунната на Ибрахим, който получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да го извърши, но в последния момент идва милост от Аллах, който изпраща коч, който да бъде принесен в жертва вместо момчето. Това и показва, че целта на курбана е да се заяви преданост, готовност и себеотрицание.
Тук погледнато от друг ъгъл идва и идеята, че всичко е подчинено на човека.
"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и зваздите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи."
Всичко е подчинено на човека, в това число и животните, които се принасят за жертва. Истинският притежател обаче е Аллах и затова те се колят в негово име.
През дните на курбан изпъква важността на човека във Вселената, излиза неговото господство на земята, но въпреки това се подчертава и изтината, че не той е абсолютен господар. През тези дни излиза и взаимната помощ и подкрепа между братята мюсюлмани, богатите са задължени да колят курбан и да подпомагат бедните. Това също е повеля на Аллах и така показват, че те съблюдават неговата воля във всички апсекти от живота.
Накратко празникът е повод за радост, преклонение пред Аллах и подобряване на взаимоотношенията между хората.
Според исляма празникът е време за радост, но и за размисъл за земния и отвъден живот, защото в Исляма празниците са винаги след извършен ибадет (служба). След това започва празника, който е вид награда.
Курбан байрям е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж - световен мюсюлмански конгрес в Мека. Той не практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и запознават мюсюлмани от целия свят. Този всеобщ ибадет няма равен на себе си понеже напомня за деня, в който всички хора независимо от националност, цвят на кожа, обществено положение ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.
Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-здържливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за опознаване на Исляма.
Този празник не се празнува само в Мека, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Тези, които не са имали възможност да отидат, празнуват по родните си места. Курбан байряма е свързан с курбани, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животно, нито в неговата кръв или месо. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и неговата повеля. В тази връзка в Корана е казано:
" Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!"
Целта на религията, на съществуването е богоязливостта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира и ако всичко в живота му е било според повелите на Аллах, то той е имал смисъл. Вярването е, че появата и смъртта на човек са според повелята на Аллах, но и живота му следва да бъде съобразен с волята и повелите му.
Курбанът е жертвоприношение единствено и пред Аллах, но това не пречи на мюсюлманина изразявайки предаността си към Всевишния да се възползва от месото, както и да нахрани близките си и бедните. Основната цел пред курбана обаче не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основното е боязанта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Следователно жертвоприношението в исляма е съчетаване между духовното и материалното, това е и залегнало в основата на мюсюлманската религия.
Жертвоприношението е сунната на Ибрахим, който получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да го извърши, но в последния момент идва милост от Аллах, който изпраща коч, който да бъде принесен в жертва вместо момчето. Това и показва, че целта на курбана е да се заяви преданост, готовност и себеотрицание.
Тук погледнато от друг ъгъл идва и идеята, че всичко е подчинено на човека.
"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и зваздите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи."
Всичко е подчинено на човека, в това число и животните, които се принасят за жертва. Истинският притежател обаче е Аллах и затова те се колят в негово име.
През дните на курбан изпъква важността на човека във Вселената, излиза неговото господство на земята, но въпреки това се подчертава и изтината, че не той е абсолютен господар. През тези дни излиза и взаимната помощ и подкрепа между братята мюсюлмани, богатите са задължени да колят курбан и да подпомагат бедните. Това също е повеля на Аллах и така показват, че те съблюдават неговата воля във всички апсекти от живота.
Накратко празникът е повод за радост, преклонение пред Аллах и подобряване на взаимоотношенията между хората.
По документи за турското робство. Защо т...
"Развитието" на България
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
"Развитието" на България
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
Няма коментари